Знам че заглавието започва като последните ми 350 статии, но това са реалностите. Втори месец подред не се записах на салса. Ако още един не се запиша ще ми е за трети път. А трябва. Каменницата ми се разлива по телесните канали, като престоял зален чай. Но си ме кефи. Искам пак да ме гонят пиян кучетата из студентски град. Искам пак да играе Мачетето.
След тези словоизлияния ще ви кажа, че след като Украйна не пожела да влезе в евразийския съюз, той влезе в нея. Това е почти като песен на Азис, но не боли толкова. А и той вече е толкова популярен в Русия, че най-вероятно ще влезе в новите учебници по руска пропаганда.
Янукович премахна гей парадите, но не успя да премахне гейовете, за това след оранжевата му спретнаха и розова революция. Тя е почти същата, но секса е повече.
Като става въпрос за розова революция, и наш Серьожа не пропусна. Включи се на хорото, танцува със всички, затова и на лято ще му е по широка коалицията
Къде сме ние обикновенните хора в тази ситуация. Където сме били винаги последните 600 години, на масата, някъде между пиенето и мезето. Господарите се сменят, а виното ни е все вкиснато. Но докато не се научим да го мачкаме правилно, ще ни горчи. Точно както пее Веселин Маринов.
