ГЕРБ Вън !!!

С наближаване на изборите стават все по актуални, популярните през последните три години призиви:
"Долу ГЕРБ"
"ГЕРБ Вън"
"Da SpAsYm BaLgArIq DoLo GeRb"
"Вън Мутрите от парламента".

След тези възгласи винаги следва дежурния отговор: : "А кой ще ги замести ?".

И докато противниците на ГЕРБ обвиняват другите, че се измъкват само с този въпрос, така и не отговориха на въпроса.

Затова аз въодушевен от демократичната вълна заляла света в последните две години, предлагам решение. 

Ако проследите всичките надигнали се срещу диктаторите си народи, ще забележите, че в момента ги управляват лидери произлезли от авторитетното международно движение "Мюсюлмански братя". За това, за да сме в крак със всички международни тенденции, предлагам да си изберем истински мюсюлмански лидер. 

Досещам се за първото ви предложение, но Ахмед Доган, не е мюсюлмански лидер, а просто лидер на поредната дъщерна структура на БСП. 

За това нека да изберем със сърце и душа този, който може да ни покаже пътя към пророка в последващите апокалипсиса години:

Представям ви Али Юзеиров.

Един истински лидер, борец за човешки права, любящ баща и 653ти наследник на ибрикчията на Мохамед. 

Той ще ни въздигне от прахта, той ще ни направи горди, той ще ни върне, там където винаги ни е било мястото, в голямото семейство на Вилаетите. 

Тогава ще можем всяка сутрин да се молим необезпокоявани пред Халите. Ще можем дори да се молим в метростанция Сердика. Влаковете ще спират по пет пъти на ден. Все пак и ватманите са хора. 

Халал да ви е. Бойко ВЪН !!! 

Continue reading →

Най-лош работодател

След поредния "отруден ден" ми дойде поредната брилянтна идея, която трябва да промени българската действителност и да донесе нови блага на ведрото българско население. 

Наличието на множество класации за най-добър работодател дава ясни накоси на всеки търсещ работа къде да работа (но няма да го вземат), но не показва онези трънливи и усойни места, където не трябва да стъпваме, дори да умираме от глад, свити до тръбите на парното, под моста на влюбените.

Точно така, ще направя класация за най-лош работодател.

Критериите за класацията ще са прости, което ще позволи да голям брой български фирми да се борят за челните места, като с предимство ще са тези, които не плащат заплати и, в които се работи повече от 15 часа на ден.

Разбира се основният критерий ще е: колко на брой минуси можете да сложите на вашия работодател, като тези които успеят да сложат повече от 100, автоматично в профила им, статуса на фирмата ще става "бивш работодател".

Вторият критерий ще е: Какво можете да споделите за вашия работодател ? Отново фирмите събрали най-голям брой псувни ще са в челото на класацията.

Крайната класация ще се определя, без значение на предните два критерия, а на база на това, коя фирма пусне най-голям подкуп на автора на класацията, очевидно е, че който плаща повече, го е закъсал повече.

Continue reading →

Последно пришествие на пирамидите

Тази статия, както много други предишни започва с Лефтеров. Той ми взе душата. Душата екзенстицираща в походно легло събрало спомените ми от една година бдения над полупразната чаша ракия. 

Раздялата беше тежка и продължителна. Една сълза падна от изпитото ми лице върху мачетето и ми напомни, че е време да потичам с кучетата. 

Само 3 часа по-късно след пренебрежително малко усилия успях да открия кътинските пирамиди. Вярно в издирването взеха участие един местен, който ми обясни пътя до последните три метра кална пътека, две табели, грижещи се случайно да не се загубя и GPSа от телефона ми, но все пак пирамидите ги открих АЗ. 

Докато стигна до пирамидите успях да заснема първия си хорър от първо лице. В сюмблимния момент в кадър излизам аз, и на фона на пирамидите, се смея злобно. 

Въпреки всичките премеждия не успях да потичам с кучетата. Надявам се някой ден да успея пак да видя светлина в тунела, но до тогава ми остава само да бия кучето.

Continue reading →

Ново Начало

Във връзка с новата сесия започвам рубриката ново начало. Тук ще споделям неща, правя за първи път.

Светия Граал малко преди да мухляса.

Минаха две години откакто не съм тичал с кучетата. Това ме депресира. За това реших да изпитам нови усещания.

Чувствам се странно. Мозъкът ми е някак бистър и пълен с енергия. Готов съм за подвизи.

Разправяли са ми старите хора, че е така, но не вярвах, че усещането е толкова силно. Трябва и вие да опитате да не пиете една седмица. Чувствам се нов човек. Мисля да си сипя малко вино да почета повода.

Continue reading →

Петък е...

Петък е.. 

От колонките звучи румънско радио, което след малко ще сменя с чалга. 

Спряха Сигнал + и ще трябва да се задоволя с посредствените ритми на Ултра Перник и Ултра Сандански. 

Боли ме рамото. 

Оня ден прекалих с усилията да ставам Аполон и сега не мога да вдигна и един бидон с кисело зеле. 

Пие ми се....

Черен чай, защото ме боли гърлото...

Спи ми се....

Утре тъкмо мислех да се наспя, когато ми звъни телефона

 - Господине, можете ли да по твърдите, че ще дойдете на семинара...

- Кво да правя ще дойда...

Мисля да отида в неделя да потичам с кучетата из планината. Ако и ми спрат автобуса до так ще заколя някого...

Continue reading →

Трите стадия на мъжката храброст

Tри стадия на мъжката храброст:

1 стадий: Мъжът се прибира късно от работа, жената го чака на вратата с метлата.

Той: "Ще метеш ли или ще летиш нанякъде?"

2 стадий: Мъжът се прибира от работа в един през нощта, жената лежи в леглото и се прави, че спи. Мъжът взима стол и сяда на него пред "спящата" жена и я наблюдава.

... Жената не издържа и пита:"Какво правиш?

Той:"Като почне театърът, искам да съм на първия ред!"

3 стадий: Мъжът се прибира от работа на сутринта, весел, целия в червило и ухаеш на дамски парфюм.

Жената е в кухнята, закусвала вече, бясна, обърнала му гръб.

Мъжът отива към нея, плясва я по дупето и казва: "Ти си следващата!"

Continue reading →

Подкуп в Градски транспорт

Почвам от там, от където свърши предишния ми блог. От градски транспорт.

Колкото и да ме е срам ще го разкажа. Срам ме е щото, дадох 4 лв, а щях да мина и без тях.

Та значи, преди 2 дена ми изтече студентската карта. Цената от 50 лв. за градски ми се вижда много. Така както до скоро късах оставените в рейса продупчени билетчета, така сега ги използвам активно. 

Проблема е, че още нямам навика да си дупча билетчета. И така пътувам си аз в 94 за работа, когато се качва контрола. Тогава осъзнавам, че не съм си продупчил билета. Оня вика дай 10 лв. Викам нямам. 

- Тогава лична карта !

- Ето.

- ?!?!?! това ще е по скъпо нали знаеш. Акта е 70 лева.

След 5 мин разправяне (а вече закъснявах за работа), и обяснения, че нямам никави пари в мен, накрая се споразумяхме за 4 лв, но трябваше оня да ми връща 16 защото, по дребни банкноти от по 20 нямах.

Срама е, че изобщо дадох пари, защото оня вече ми се молеше, защото нямаше как да ми напише акт и трябваше да ме води в полицията. Още се чудех защо му ги дадох.

Следвай ме ТУК

Continue reading →