Трите стадия на мъжката храброст

Tри стадия на мъжката храброст:

1 стадий: Мъжът се прибира късно от работа, жената го чака на вратата с метлата.

Той: "Ще метеш ли или ще летиш нанякъде?"

2 стадий: Мъжът се прибира от работа в един през нощта, жената лежи в леглото и се прави, че спи. Мъжът взима стол и сяда на него пред "спящата" жена и я наблюдава.

... Жената не издържа и пита:"Какво правиш?

Той:"Като почне театърът, искам да съм на първия ред!"

3 стадий: Мъжът се прибира от работа на сутринта, весел, целия в червило и ухаеш на дамски парфюм.

Жената е в кухнята, закусвала вече, бясна, обърнала му гръб.

Мъжът отива към нея, плясва я по дупето и казва: "Ти си следващата!"

Continue reading →

Подкуп в Градски транспорт

Почвам от там, от където свърши предишния ми блог. От градски транспорт.

Колкото и да ме е срам ще го разкажа. Срам ме е щото, дадох 4 лв, а щях да мина и без тях.

Та значи, преди 2 дена ми изтече студентската карта. Цената от 50 лв. за градски ми се вижда много. Така както до скоро късах оставените в рейса продупчени билетчета, така сега ги използвам активно. 

Проблема е, че още нямам навика да си дупча билетчета. И така пътувам си аз в 94 за работа, когато се качва контрола. Тогава осъзнавам, че не съм си продупчил билета. Оня вика дай 10 лв. Викам нямам. 

- Тогава лична карта !

- Ето.

- ?!?!?! това ще е по скъпо нали знаеш. Акта е 70 лева.

След 5 мин разправяне (а вече закъснявах за работа), и обяснения, че нямам никави пари в мен, накрая се споразумяхме за 4 лв, но трябваше оня да ми връща 16 защото, по дребни банкноти от по 20 нямах.

Срама е, че изобщо дадох пари, защото оня вече ми се молеше, защото нямаше как да ми напише акт и трябваше да ме води в полицията. Още се чудех защо му ги дадох.

Следвай ме ТУК

Continue reading →

Прочетете

"Вървя по улицата тиха, мръсна,
светът около мене е заспал
и мисля си, че само ако фъсна,
ще се събуди целия квартал...

Надига се във мене нежен трепет,
фъснята преминава във пръдня
и всичко живо мога да изтрепя,
ако я пусна аз на свобода!

О, боб! Защо те ядох снощи?!
Сега изпълнен съм със твоя газ
и той надува тялото ми в пристъп мощен
и не издържам вече аз...

Салют! Експлозия разцепи мрака.
Заря изригна в нощната тъма -
сякаш цистерна имах между двата крака,
избухнала със мощна миризма.

Във този миг разтресе се земята;
стени и сгради падаха със вой;
прощална песен пееха стъклата
и сипеха се долу във порой...

О, ужас! Сякаш в Хирошима
попаднал бях незнайно откъде...
Безсилна ще е даже мойта рима
да преразкаже що око виде...

Трагедията беше нечовешка -
децата плачат, майките пищят...
В прегръдката си ледено-мъртвешка
за вечен сън притиска ги нощта.

Аз гледах вцепенен, недоумявах,
реалност ли е, сън ли е това?
Как цялата трагедия направих
с една-едничка... бобена пръдня..."

Continue reading →